От четирите суперкариери които превозвали тераните към Копрулу сектора, два се разбили на странната и гъмжаща от живот планета Умоджа. Единя кораб – Серенго, претърпял сериозни повреди в системите си, и бил унищожен при навлизането си в атмосферата на планетата. При разбиването си на повърхността, образувал огромен каньон. Всички 8000 пътници на борда на кораба били убити. Другия кораб – Реаган успял да се презими успешно. Когато членовете на екипажа се събудили от криогенния си сън, те видяли, че се намират на напълно извънземен свят: небето на Умоджа било медно-оранжаво на цвят; въздуха бил пропит от слаб, лютив аромат; безброй извънземни форми на живот бродели по плодородните пасища на планетата.

С разпростирането на заселниците по планетата, те бързо установили честен и демократичен начи на управление, който по- късно станал известен под името Умоджански Управителен Съвет. Политиката на Съвета, че нищо не е ненужно, успяла да запази флората и фауната на планетата недокоснати. Когато Умоджа установила първия си контакт със Тарсонис и Мориа, други две колонии, които били започнати от корабите Наглфар и Арго, започнал продуктивен период на открити коминикации и търговия. В последствие обаче, отношенията между колониите започнали да се влошават, защото Тарсонис настоявал планетите да се обединят под едно – конгломератно правителство. Другите две колонии отказали това предложение, като в последствие Тарсонис, заедно с подвластните и колонии образували Теранската Конфедерация, корумпирано правителство, доминирано от елитно малцинство, познато като Старите Родове.

Умоджанският Управителен Съвет, веднагал осъзнал риска от растящото влияние на Конфедерацията в сектора, като в бъдеще още две големи събития затвърдили страховете на Съвета. Едното било Гилдийните Войни, кървав конфликт между Конфедерацията и Кел-Морианския Съюз. Войните приключили с измъчен мирен договор, с който Конфедерацията придобила почти всички миньорски площадки, които принадлежали на Съюза. Лидерите на Умоджа приели изхода на войните, като изключително убиден. Както предполагали – спечелването на войните от Конфедерацията, затвърдили позициите и в сектора.

Другото събитие било убийството на Ангъс Менгск, сенатор на Конфедерацията на Корхал IV, който се противопоставил на тираничните действия на правителството. Освен, че имали тесни взаимоотношения със сенатор Ангъс, Управителния Съвет тайно обещал да помогне на бунтовниците на сенатора в боевете им срещу Конфедерацията.

В резултат на Гилдийните Войни, Управителния Съвет свикал спешно събрание на което се формирал Умоджанскяи Протекторат – политическа сила, която била изградена от представители от Умоджа и представители на близките независими колонии. Протектората трябвало да се противопостави на разрастването на Конфедерацията. Като столица за новата организация била избрана Умоджа, която останала и седалище на Управителния Съвет, който продължил да кани членове на колониите-съюзници, с цел да ги включи към редиците си. Така Умоджа се превърнала в управляващото тяло на целия Протекторат.

Протекторатът открито критикувал множество нахлувания на Конфедерацията, на нейните територии, но до войни не се стигнало. Това станало донякъде заради други опасности, надвиснали над Конфедерацията, най- вече бунтовете, водене от Арктур Менгск, който в крайна сметка успял да срине режима на Конфедерацията. След идването на власт на Доминиъна, Протектората минал на страната на новото управление. Императора на Доминиъна, Арктур, бил добре познат на Умоджа: той бил син на покойния Ангъс Менгск, а сина на Арктур – Валериан, бил син на гражданката на Умоджа – Джулияна Пастьор. С течение на времето, обаче, острите действия на Доминиъна, започнали да наподобяват тези на Конфедерацията, и Умоджанския Протекторат се дистанцирал от подтисническия режим на Арктур.

Оттогава, Протекторатър е в опозиция на Доминиъна, и е считан за обежище за тези, които търсели спасение от силите на Арктур. За Доминиъна, това било добре известно. Затова били предприети мерки, които да подкопаят сувернитета на Умоджа, както и този на близките до нея светове. Това ставало с налагане на различни ембаргота, организиране на опити за убийство на десиденти, търсещи убежище на планетата. Понеже Протектората осъзнавал, че Доминиъна разполагал с огромна военна мощ, се наложило да се използват по- прикрити мерки за запазването на независимостта на планетата. През последните няколко години, Протектората насочил много от ресурсите си  към развиването на напреднали технологии, организирането на големи мрежи от сепаратисти, които са настроени против Доминиъна, както и тренирането на множество елитни шпиони в сектора, които следели всяко действие на империята на Арктур.

Дали Доминиъна ще предприеми по- сурови мерки срещу Умоджа или някой от съюзниците и, все още е тема на множество дебати сред членовете на Управляващия Съвет. Без значение от това, съвете единодушно решил да продължи с прикритите си мерки на действие, оставайки в готовност да предприеме всяко едно действие, за да запази свободата на Умоджа, както и тази на останалите светове от Протектората.