Джим Рейнър бил маршал на Конфедерацията на Мар Сара по време на първото нашествие на зерга на този свят. Макар и биейки се с извънземния агресор и спасявайки множество животи, той бил арестуван от силите на Конфедерацията с предтекст унищожаването собственост на Конфедерацията на Бекуотър Станция. Когато в последствие бива освободен от Синовене на Корал на Арктур Менгск, анти-Конфедерационна революционна група, Рейнър избира да се бие рамо до рамо с тях.

Гладът за мощ на Менгск и растящата му липса на скруполи скоро започнали да тревожат Рейнър. В крайна сметка предателството на Менгск на собствения си лейтенант Сара Керигън и безжалостните манипулации на зергите да атакуват населени от Конфедерацията светове, показали на Рейнър, че Менгск не бил по-добър от подтисниците, които искал да захвърли. Рейнър повел бунт между редиците на Синовете на Корал и завзел личния флагмански кораб на Менгск, Хиперион, и малка флотилия от кораби. Опитвайки се да спаси Керигън от зергската планета Чар, Рейнър попаднал на протоси и спечелил респекта на доблестния Екзекутор Тасадар. Откровената честност на Рейнър му позволила да изгради връзка между Тасадар и тъмния темплар Зератул.

"Може да не е утре, скъпа. Може да не се случи дори с армия зад гърба ми. Но бъди сигурна: Аз съм човекът който ще те убие някой ден. Ще те наблюдавам."

Рейнър и войската му отиват да се бият заедно с протосите в няколко акции и играят ключова роля в борбата с нашествието на Обединения Земен Директориат, което последвало. Прищявка на съдбата временно съюзила Арктур Менгск и Кралицата на Остриетата, съществото изградено от Сара Керигън от зергския Овърмайнд. Все пак тези двама тирани се биели срещу общ враг, въпрос на време било слабият им съюз да се разпадне. На края Керигън била тази, която се обърнала срещу някогашния си съюзник и нанесла първия удар и много от другарите на Джим Рейнър умрели от предателството й.

Рейнър избягал клането и крещял за отмъщение. Въпреки това, срещу пълната сила на зергския Рояк и обширните псионични сили на Кралицата на Остриетата, шансовете му изглеждали оскъдни в най-добрия случай. В крайна сметка изтощен и разочарован, Рейнър се връща в теранско пространство, за да поведе бунтовническо движение срещу растящата сила на Теранския Доминион на Арктур Менгск. През годините тази битка не вървяла добре. Арктур Менгск използвал най-добрте си оръжия - ораторство, медията и пропаганда - за да ограничи усилията на Рейнър. 

Агресорите на Рейнър остават публичен враг номер едно на мощния Терански Доминион. Менгск вижда продължителното съществуване на Рейнър като предизвикателство за авторитета си. Все пак Менгск също внимава да не създаде мъченик, като убие Рейнър и така предприема стъпки, да държи Рейнър и последователите му постоянно търсени и гонени, отнемайки им всеки шанс за отдих и събиране на сила.

Годините на схватки срещу неизчерпаемите ресурси на Доминиона са свили силите на Рейнър до сянка на бившите им размери. Рейнър е трябвало да възтанови случайните наемнически работи, само за да събира достатъчно за да се поправя и превъоръжава в краткосрочен план. Поддържането на имиджа си, означава че допълнителни наемнически работи ще бъдат нужни в бъдеще. Свободата не е без пари.

Днес Рейнър всякаш губи вярата си: пие много и обвинява себе си за съдбата на Керигън. Омразата му към Арктур Менгск е като гнойна рана. Мат Хорнър, първият офицер на Рейнър, все още вярва в него и в революцията, въпреки че някои от съмненията на Рейнър се носят из екипажа му. Хорнър е направил много, за да може нещата да вървят през годините, винаги имайки вяра, че естествения героизъм на Рейнър отново ще изплува и ще поведе бунтовниците към победа.

Рейнър е добър лидер и отличен тактик, все пак му липсва основно обучение или квалификация. Той е получил уменията си чрез опит и по този начин се е предпазил от предубедени мнения какво според "учебника" е добро и лошо. Рейнър рядко би планирал нещата дълго, но има отлично умение да импровизира и да обръща нещата в своя полза използвайки само каквото има в ръцете си.

Рейнър е и човек с минало. Свързват го с всеизвестния затворник Тайхус Финдли; двамата са служили заедно в 321-и Колониален Рейнджърски Баталион "Райските Дяволи" към края на войните между Конфедерацията и Кел-Морианския Съюз. Рейнър и Финдли за пръв път се срещнали в Форт Хове на Тураксис 2-е след като Финдли бил освободен от тримесечено задържане във военно поправително заведение за нападение над по-висш офицер.

"Предполагам нямаше да си от Конфедерацията, ако не беше такъв трън в задника"

В последната фаза на Войните на Съюза, Рейнър и Финдли били обвинени в извършване на клане по време на обречена мисия на Тураксис 2-е. За себе си, Рейнър и Финдли, знаели, че главнокомандващите им са виновни за пропадането на операцията и последвалата смърт. Двамата мъже скоро избягали от военните, наясно че никога няма да получат честен процес, ако това означава да се почерни репутацията на командващите офицери на Конфедерацията. Двамата избягвали закона заедно години наред, докато Тайхус не бил заловен от Конфедерацията и осъден на криогенно замразяване. Точно как Рейнър успява да избегне съдбата на Финдли и да си намери работа като маршал на Мар Сара е неизвестно.