StarCraft II Турнир № 11
Започва: 16:00 12/11/2011
Турнира започва на 12.11.2011 в 16:00ч. Всеки кръг преди Ro4 e БО3, 1/2 финали Бо5, финал БО7. За записване прочетете темата ТУК и кликнете след това ТУК.
StarCraft II Турнир By Razer
Започва: 11:00 06/08/2011
Здравейте фенове на StarCraft II в България. Времето мина и ето че StarCraft II навърши 1 годинка. И като всеки рожденик е време за купон. А какво по-хубаво от купон с награди. И ето че започва нов турнир по StarCraft II. Но този път се пригответе за големи награди, защото Razer спонсорира следващото състезание на starcraft2bg.net..... За да се запишете прочетете темата във форума и следвайте инструкциите там.
За чекиране натиснете тук: Check In
одтикнат от засилващия се в последно време наплив на творчество на съфорумците, реших и аз да се пробвам да напиша нещо. Набързо ми хрумна идея, която за съжаление не е баш за кратък разказ и вероятно ще ми отнеме бая време и нерви, та постепенно ще я развивам и донаписвам тук. Заглавието е хумористично обърнато на това на една друга тукашна творба, понеже още не съм измислил подобно.
Все още е едва част от увода и с бегли връзки към вселената на SC, поствам го тук само понеже засега прекъсвам (скоро ще донапиша още) - с цел само евентуалните читатели сред вас да се запознаят със стила ми на писане и да дадат някакви идеи или критики за каквото там им хрумне. Ще разделям с червена линия местата, писани по различно време, за да се знае откъде да се продължи четенето.
=====================================
Prologue
- Ефрейтор?
Маркъс Рафърти трепна и леко присви рамене. Гласът го стресна, отвличайки го от нелеките мисли и го бе накарал да отмести помътнелия си поглед от полупълната чаша с вода, сложена на металния плот пред него.
- Ефрейтор Рафърти, този процес ще приключи по-бързо, ако имаме Вашето съдействие. Също така ще бъде по-лесно и за Вас самия, а също така ще го вземем предвид и при произнасянето на присъдата.
'Да бе' - помисли си Марк, - 'ще е по-лесно за вас, копелета такива. Щеше да ми е по-леко, ако поне можех да ви видя.'
И наистина, беше разказал всичко досега поне 5 пъти на военни с различни рангове, та дори и на някакво цивилно пресаташе на някаква провоенна организация от Доминиона. Марк не беше сигурен кой му вярва и доколко, въпреки че със сигурност разказът му се потвърждаваше поне отчасти от историите на оцелелите. На хилядите оцелели... мамка му, хилядите оцелели благодарение на НЕГО, а той не искаше награди, не искаше признание, не искаше нищо друго, освен да го оставят на мира.
Искаше да не си спомня...
А ето, че бе затворен тук, в тясната затъмнена кабинка от подсилен с титаниеви нишки плексиглас, чието обзавеждане се изчерпваше с лек пластмасов стол, на който да седне, и с прикрепен към предната стена метален плот, предназначен да приюти вещите на обвиняемите, на който в момента се мъдреше само една чаша с вода. И с две видеокамери на тавана, за да могат да го наблюдават, докато той беше изолиран в този малък свят, безпомощен, объркан и дори без възможност да види хората от Военния съд, които го обвиняваха и които щяха да определят съдбата му. А кой можеше да се предположи, че ще се стигне до тук...
Маркъс 'Мак' Рафърти бе висок, добре сложен мъж на 26 години, родом от Мориа, със сивозеленикави очи (очи, вече изгубили младежкия си блясък, зачервени и помътнели, очи, които все още виждаха отминалия ужас и предаваха лъжовна информация на изтерзания човешки мозък зад тях), с кестенява непокорна коса - поне според него, приятелите винаги го определяха просто като тъмнорус. Принадлежеше към бялата раса, произлизаше от добро семейство и въпреки планетата, на която се бе родил, нямаше нищо общо с Кел-морианската организация, понеже родителите му се бяха преместили на Артезия Прайм когато бе едва 3-годишен и бе прекарал половината си живот в бляскавото сити на Ню София - многомилионен град от стъкло, желязо и бетон, наречен на някаква забравена от всички светия от старата Земя.
Родителите му бяха от средната класа, имаха пари и обичаха единственото си дете всеки по свой начин - майка му го задушаваше от внимание, докато баща му смяташе, че веднъж достигнало 10-годишна възраст, за момчето ще е най-добре да бъде оставено да прави каквото си иска и да се научи на принципа опит-грешка-наказание. В крайна сметка 19-годишния Мак, както му викаха приятелите от детство, за да го разграничат от един друг Марк от компанията, реши да избяга от зорко следящата го дори на тази възраст майка и съобразно дадената му от бащата свобода на своя глава се записа доброволец в Артезианската пехота. С лека насмешка откри, че баща му остана като треснат - явно елегантният търговец със свои разбирания за отглеждането на дете не одобряваше резултата от собствената си стратегия... е, негов си проблем.
За жалост, постъпката даде резултат в така често цитираната от баща му фраза 'опит-грешка-наказание'. Марк смяташе, че вписването му при пехотата е нещо леко, нещо, което може да пробваш и ако не ти хареса да кажеш 'съжалявам, момчета, аз се махам' - нещо, в което евентуално може да те ступат или пък в краен случай да те измъкнат парите на татко. Но не беше така... новопостъпилият на служба пехотинец скоро разбра, че опитът в този случай се е оказал грешка... грешка, наказанието за която тепърва щеше да плаща.
==============================
- Ефрейтор! - гласът отново го измъкна от мислите за миналото.
- Да, господин генерал - отговори машинално войникът. - Сър, вече предадох цялата информация, с която разполагам, и то многократно. Последният път беше тази сутрин, пред същото това събрание, докато седях схванат на същия този проклет стол в същата тази шибана кабина с все така същата чаша с вода с вкус на ръждясало желязо! Какво повече се очаква от мен, сър!
- Ефрейторе, съветвам ви да си сдържате езика пред по-високопоставени от Вас лица, както и да изпълнявате дадените Ви заповеди.
- Да, сър, тъй вярно, сър! Съжалявам, господин генерал! - изрецетира Марк. Докато съдията му четеше конско по микрофона му се стори, че на заден план чува хиленето на обвинителя. Марк не знаеше нито как изглежда, нито пък помнеше името и чина му, макар че в началото на процеса всички се бяха представили за протокола. Но това не му пречеше да си представя как спипва безименната гадина и извива врата й, докато саркастичното копеле не се сдобиеше със способността да вижда какво става зад гърба му. Сякаш прочел мислите му, онзи се обади:
- И така, ефрейтор - гласът на обвинителят принади странно ударение на званието, сякаш последното бе по-низшо от чистач на обществените тоалетни в бедняшките квартали на някое село из Пограничните светове - след като постигнахме съгласие, нека започнем отначало.
- Да, сър - въздъхна Марк.
- Много добре. Нека този път се опитам да изясня още нещо. Бихте ли били така любезен да обясните мотива за предателството Ви?
- Предателство, сър? - Марк примигна, несигурен в какъв ли капан се опитват да го вкарат. Това вече беше нещо ново.
- Ами разбира се! Как иначе бихте нарекъл хладнокръвното убийство на генерал-лейтенант Даниъл Майкълс, главнокомандващ военните сили на Артезия Прайм? Та вие сте го застрелял в главата точно по времето на битката за на Ню София...
| Chapter one - Aye aye, Captain! |
Ако нямате ъкаунт, може да си направите един напълно безплатно от ТУК.